МИГ Аврен-Белослав
09.05.2025
09.05.2025
МИГ Аврен-Белослав
Днес една от най-важните и решаващи задачи в областта на туризма и културата на даден район е да се приложат интелигентни методи на управление на туристическите и културни дестинации. Това означава да има правилен баланс между устойчивото градско и териториалното селско развитие в даден район. В района на Аврен и Белослав екологичната и социална отговорност означава да се включи в този процес цялото население на района.
От една страна това е реалния бизнес, от друга страна това са всички хора живеещи в селата и градовете в този район, и от трета страна това са публичните власти. Културата и туризмът в Белослав и Аврен винаги са стояли в центъра на вниманието на местните политици, държавни и частни мениджъри и представители на обществеността в района.
Районите на общините Аврен и Белослав попадат в селски райони, каквито на територията на България са повече от 83% от нейната реална територия. Голяма част от населението на района е във възраст над средната, което е характерно за всички селски райони в страната. Населението в млада възраст е минимално и е съсредоточено в гр. Белослав и селата Аврен, Приселци, Езерово и Казашка река, като преобладава застаряващо население особено в селата на община Аврен.
Това дава възможност и на двете общини да участват в процеса на финансиране по оператаивна програма за развитие на селските райони. Туризмът днес е структурен икономически сектор, който може да съживи градовете и селата в този регион. В този контекст е необходимо ефективно да се усъществи управление на териториалното познание, което улеснява вземането на решения и по-доброто приспособяване на туристическата дейност в съществуващите структури.
Интелигентното управление на туристическата и културна дестинация Аврен -Белослав днес е реалност, като дизайнът на моделите за развитие на културата и туризма в тях включва както нуждите на населението в двете общини, така и екологичните предизвикателства и ограничения в района на МИГ „Аврен-Белослав“.
Друг основен проблем е липсата на специализирани и високо квалифицирани кадри в областта на културата и туризма в този район. Това може да се промени съвместно с Университета по икономика във Варна и колежа по туризъм намиращи се в непосредствена близост до двете общини.
Безспорно района на община Аврен и община Белослав със своите общо 20 читалища, които са дигитализирани в по-голямата си част чрез използване на компютри, интернет и други съвременни технологии е едно прекрасно решение за създаване на подходяща среда за малките ученици и средношколците за да се запознаят по интерактивен начин със света на науката, книгите, литературата, образованието и културата.
Много добро решение за по-възрастната част от населението в района на Аврен и Белослав са създадените пенсионерски клубове в по голяма част от селата на МИГ „Аврен-Белослав“. Тези клубове също ползват базите на читалищата които са дигитализирани. Работещите в района патронажни центрове и социални и здравни грижи са огромен принос за благоденствието на възрастното население, което живее в тези общини. Едно изключително полезно решение би било да се организират повече културни фестивали в тези две общини. Към момента такива фестивали се провеждат, но те свързани основно с народния фолкор. Това което може да се организира и то с голямо желание от страна както на домакините, така и на гостуващите са театрални детски, юношески, младежки и любителски фестивали.
В голяма част от селата има много добре запазени читалищни салони, в които могат да бъдат изнесени интересни постановки с участието на детска и младежка театрална школа „Арлекин“- Варна и арт център „Златното ключе“-Варна. Освен това детските клубове „Приятели на книгата“ , могат да се срешнат с литературни клубове от други райони на България, както виртуално, (благодарение на дигиталните устройства във всички читалища на двете общини), така и присъствено. Например: ръководителите на литетратурен клуб „Касталия“ при общински детски комплекс- Варна център за личностно развитие на младежите и децата в гр. Варна имат желание да направят гостуващи срещи с децата от община Аврен и община Белослав.
Благодарение на дигитализацията, с която разполагат читалищата в района могат да бъдат осъществени и виртуални срещи с представителите на третата възраст, посветени на тяхната любов към книгите. Това може да се осъществи съвместно със сдружението на писателите към град Варна и техните членове, както и съюз на българските писатели.
Срещите могат да бъдат посветени на избрани автори, цитати от книги или да бъдат насочени към представяне на нови книги. Любителите на риболова също могат да организират свои дигитални и присъствени срещи с други рибарски дружества и ловни стопанства. Орнитолозите и еколозите, както и любителите на живата природа и биолозите имат изключително подходящо място изградено благодарение на предприемчиви млади личности от района в близост до Белослав-Информационен център за екотуризъм „Птичи рай“ – Ятата.
Той е изграден със средства от Стратегията за водено от общностите за местно развитие на МИГ „Аврен – Белослав“ по подмярка 19.2/7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 -2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Общата стойност на проекта е в размер на 149 000,66 лева, като по него е инсталирано и специално техническо оборудване, достъпно за хора в неравностойно положение. Тук може да се изгради интерактивно обучение за деца и възрастни с пресъздаване на звуците на птици, както и множество снимки на флора и фауна от живата природа в района.
Най-вече от района на Белославското и Варненско езеро, а същи и на резерват Камчия, които се намира сравнително близо.
Друг важен проект свързан пряко с интелигетните решения в района е Проект “Дигитализация и популяризиране на морското наследство на АСПАРУХОВО-БЕЛОСЛАВ АКСАКОВО” с Договор за БФП №BG14MFOP001-4.053-0011-C01 по процедура BG14MFOP001-4.053 „Екологична и устойчива рибарска област“, мярка 3.1.1 „Екологична и устойчива рибарска област“ от Стратегията за ВОМР на МИРГ „Варна, район Аспарухово Белослав-Аксаково“, финансирана по „Програма за морско дело и рибарство” 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство.
На територията на община Аврен се намират антични селища и могилни некрополи. Те могат да бъдат представени чрез интерактивен музей, който да представя тяхната история и да дава възможност на децата и на туристите да се запознаят по интерактивен начин с нея. Тези селища се намират край населените места Бенковски и Болярци. В близост до Аврен се намира също и средновековния скален манастир „Кешишлик” и средновековния град крепост от ХІ-ХІV век „Петричкале”, който е построен върху основите на ранновизантийска крепост от V век. Днес, там са запазени останки от крепостни стени, огромно изсечено в скалите водохранилище и стълба, ако всичко това се обособи и представи в интерактивен музей в община Аврен ще може да се покаже на туристите как точно са изглеждали в миналото тези обекти и какво е било тяхното приложение.
Туристите ще научат много повече отколкото в момента защото по модерен, съвременен начин пред тях ще оживее историята на района.
В Царевци съществува музеен комплекс „Св.св.Константини Елена”, състоящ се от църква, датираща от 1825 г., и килийно училище с килимарска работилница, тя също би могла да се представи интерактивно за да предизвика в децата, а и във възрастните по-голям интерес и повече познания.
В Приселци като туристическа забележителност може да се отбележи Ханът „Хаджи Кольо”, представляващ комплекс от реставрирани старинни къщи. Там в невероятната атмосфера на селския уют гостите могат да отпочинат и се насладят на великолепните традиционни ястия за българската кухня. Тук интерактивно и много силно привличащо туристи може да е приемането на поръчки от страна на гостите на заведението от робот. По подобен начин в село Тюленово, Каварненска община, робот приема поръчките на гостите в ресторант на самия крайморски бряг.
В района на Камчия, община Аврен се намира базова астрономическа обсерватория, обзаведена и модернизирана през 2005 г. През 2006 г. по проект на ИА ФАР е изградена образователна алея „Път към звездите” Там вече изцяло интерактивно се представя в планетариума за деца и възрастни научна информация за вселената и космоса с която разполагат в обсерваторията. В обсерваторията се провеждат редовни наблюдения от различни астрономически клубове, като се водят и деца от град Варна.
Защитените територии представляват около 4% от територията на общината, разположени в източната част, и свързани с устието на р. Камчия и морското крайбрежие. В този район гнездят и обитават интересни птици, а също и риби. За туристите би представлявал голям интерес интерактивен музей, пресъздаваш звуците на тези специфични обитатели и техните движения и полет.
Резерват „Камчия” обхваща площ от 842.1 хектара и се намира непосредствено до Черно море покрай устието на река Камчия. Обявен е за резерват с цел да се запазят самобитни лонгозни гори от бряст и ясен, както и находища на бяла и жълта водна лилия, блатно кокиче, дива лоза, блатна перуника и друга богата и разнообразна фауна. В интерактивния музей може с успех да се включи филм за всички тези защитени от изчезване природни видове, някои от които записани в Червената книга на България. През 1977 г. Резерват Камчия е включен в списъка на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
Крайречните заливни гори около устието на р. Камчия днес са най-представителният образец на лонгозните гори на Балканския полуостров- това е богатство, което може да бъде включено интерактивно като научно-популярен филм в рамките на интерактивния музей в района на Аврен. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия при които се развива. Общо висшите растения, установени в лонгозната гора и заблатените територии в нея са 245 вида. Сред застрашените от изчезване растителни видове могат да бъдат споменати лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница.
Тъй като те са редки ендемити и не могат да бъдат видяни често от туристите, за тях от голям интерес ще бъде ако са представени интерактивно във филм, което ще ги привлече отново да посетят района по време, в което могат да ги наблюдават и на живо, освен интерактивно.
В река Камчия се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Сред по-интерестните са дивия шаран, кавказкото попче и деветиглената бодливка. Те биха били интересни не само за децата, но и за туристите, ако могат да се запознаят с тях интерактивно. В района на резервата са установени също и 258 вида птици, което е около 66% от установените птици, гнездящи в България. Сред редките за България и Европа видове, размножаващи се в резервата, са черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, осоядът, както и седем /от общо 9/ вида от кълвачите, разпространени в Европа.
В червената книга на България са записани черния щъркел и споменатите по-горе грабливи птици. Всички те ще представляват голям интерес за децата и туристите на района, ако бъдат заснети и представени интерактивно с филми и звуци. В резервата са установени 26 вида дребни бозайници. Интерес от тях представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България над 800 метра надморска височина, която досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата, включена в Европейския червен списък на Бернската конвенция.
В началото на 80-те години, 70 хектара горски площии и 260 хектара поземлен фонд са обявени за буферна зона на резерват „Камчия”. В зоната са ограничени дейностите, които могат да въздействат негативно върху резерватната площ – голи сечи, промишлен риболов, промишлено събиране на билки, гъби и цветя. Ако всички те бъдат представени в интерактивен музей като един от начините за използване на интелигентни решения в туризма, това ще очертае много по-добри перспективи за района и хората живеещи в него, ще осигури не само повече туристи, но и повече работни места и природозащитници в района.
Особено привлекателни за туристите на района на Аврен са устието на р. Камчия и лиманът „Пашадере”. Защитената местност Лиман е обявена през 1979 г., а през 2002 г. е прекатегоризирана с площ 5.20 хектара. Представлява естествен лиман с естествена влажна зона, местообитание на редки растения и влаголюбиви птици: голям и малък воден бик, зимно бърне и др. Местността е достъпна и е подходяща за туризъм- освен интерактивно туристите могат да посетят района и чрез разходка с лодка или водно колело по реката между гъстите лиани, на места оформили зелени тунели над реката.
На територията на община Аврен има няколко язовира, подходящи за отдих и риболов. Три от тях са в землището на Аврен, а другите два се намират близо до селищата Приселци и Садово. На техните брегове може да се направят къщички за наблюдение на птици, а също и места за отдих и риболов, както и галерия за снимки, направени след фотолов на красиви пейзажи и редки цветя, птици, билки, и риби.
В района на Аврен и Белослав с огромен успех могат да се развиват класически вид туризъм в курорта Камчия и всички алтернативни форми на туризъм в останалата част от населените места в двете общини. Освен огромен брой природни и антропогенни ресурси, в района има и изключително богата настанителна база, състояща се от над петдесет къщи за гости във почти всички села в община Аврен и Белослав и над десет вилни селища и почивни бази в района на Камчия. В района на МИГ „Аврен-Белослав“ най-приложими са селският, екологичният, аграрният туризъм, както и орнитоложкият, гастрономическият, етнографският, историческият, детският селски туризъм и образователно-научният туризъм, базиран на едни от най-старо датираните разкопки и находища на съкровища в района, включително и най-старото златно съкровище не само в България и Европа, но и в света.
Районът е благоприятстван от много близки до Варна населени места в селска среда, които са отлични за провеждане на детски селски туризъм. Това означава да се организира летен, ваканционен, лагерен туризъм или така наречените зелени училища в селските райони на Авренска и Белославска община, което ще допринесе за обогатяван както на децата, които ги посещават с образователна цел, така и на самите райони- ще ги съживи и ще доведе до по-висока заетостта в тях. Така например „Музея на стъклото“ в Белослав или Лютата ферма в Страшимирово могат да представляват интерес не само за децата, но и за техните родители. Неолитно укрепление „Бобата“ и Крепост „Петрич кале“, както и Варненското и Белославското езеро са отлични места за селски и екологичен туризъм, а защо не и за орнитоложки туризъм заедно с местността около Провадийска река, където могат да се наблюдават доста защитени птици.
Развитието на етнографски туризъм може да се базира на събраните музейни сбирки и експонати в района на Белослав, Аврен, Приселци, Езерово и други населени места в района. Възможностите за развитие на алтернативен туризъм и близостта до големия град Варна са огромни и със съдействието на организирани традиционни фестивали, надигравания и надпявания в района може да даде нов облик за живот на двете общини.
До язовир „Паничката” край Аврен е изграден анимационен и дегустационен пункт „Рибарска хижа”. Голяма атракция за туристите може да представлява поръчка на ястията, базирана на електрона заявка, както и участието в платформа за достака на храна в съседни къщи за гости и комплекси за отдих. Близо до Здравец се намира едноименен язовир, на брега на който е разположена хижа. В нея могат да се предложат на туристите интелигентни решения, като електрически и обикновени колела и тротинетки, както и електронни игри за най-малките туристи и гости на района. Друга великолепна идея е изграждането на ботаническа градина с подходящи за района растения, с които туристите могат да се запознаят на едно място, и предлагането на електронен гид които да разкаже повече на туристите за самите растения и техните специфични местообитания и характерни особености.
По много подобен начин е изграден туристически информационен център за екотуризъм и пункт за наблюдаване на птиците, наречен Птичи рай „Ятата“в района на гр. Белослав. В него изцяло интерактивно могат да бъдат видени много видове птици, които обитават района и гнездят в близост до Белославското езеро. Благодарение на тази предприета решителна крачка по посока на интелигентни решения успешно се развива не само екологичен, но и орнитоложки туризъм в община Белослав.
В централната част на Белослав вече има монтирана интелигентна пейка, захранваща се със слънчева енергия, която с огромен успех може да се ползва от туристите на района. Освен това в района могат да бъдат изградени така наречените интелигенти и „умни“ къщи за гости, някой ги наричат „зелени“ в който енергията се синтезира изцяло от слънцето чрез използване на слънчеви колектори. Отпадъците се събират разделно, произвежда се биокомпост от биологичните отпадъци. Енергията се разпределя, както за електричество, така и за отопление на екологичната или още „смарт“ („умна“) къща. Тези къщи представляват изключително добри модели на устойчивост, които могат да бъдат приложени в района на двете общини.
В района на Белослав, вече има изграден добър модел на захранване на фитнес клуб със слънчева енергия, барина от слънчеви колектори. Има изградени и умни ( интелигентни) пейки. Създаден е Информационен център за екотуризъм „Птичи рай“ – Ятата. Той е изграден със средства от Стратегията за водено от общностите за местно развитие на МИГ „Аврен – Белослав“ по подмярка 19.2/7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 -2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Друг добър и вече реализиран проект е създаването на „Цветен рай“ в детската градина на Белослав. „Създаване на „Цветен рай“ и подобряване на детски кът в ДГ „Незабравка“, село Страшимирово, община Белослав“. Финансирането е в размер на 6 073, 45 лв. То е осигурено от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, средствата от което успешно допълват тези от ЕСИФ и ЕФСУ.
Умни“ пейки ще бъдат монтирани в Белослав и Аврен. Те ще радват жителите и гостите на общините Аврен и Белослав. ( Информация от Областен информационен център (ОИЦ) – Варна.) Те ще дават възможност за зареждане на смарт устройства, достъп до интернет, разчитане на QR-кодове и други. Две от пейките ще бъдат поставени в центъра на Белослав, а други две – в селата Аврен и Близнаци. Според техните инициатори за изграждането им МИГ „Аврен –Белослав“ тези пейки ще могат да зареждат смартфони и ще дават информация за чистотата на въздуха в района.
Информационен център за екотуризъм „Птичи рай“ – Ятата. Той е изграден със средства от Стратегията за водено от общностите за местно развитие на МИГ „Аврен – Белослав“ по подмярка 19.2/7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 -2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Откриване на Информационен център за екотуризъм „Птичи рай“ – Ятата. Съвместно с г-н Свилен Ангов – Управител на стоителната фирма „СИДИ“ ООД и г-н Костадин Петров– Изпълнителен директор на СНЦ „МИГ Аврен – Белослав“ отрязоха символичната лента при откриването на информационния център.
В заключение можем да обобщим, че по отношение на културата и туризма в района на двете анализирани общини, с успех се прилагат конкретни стъпки и мерки по отношение на интелигентни решения, базирани на дигитализация. Близостта до град Варна би могла да бъде много благоприятна възможност, за да се разширят контактите между населението в района и
да се разработят различни културни формати, а също и туристически турове от гр. Варна и курортите „Св. Св. Констатин и Елена“ и „Златни пясъци“ към двете общини. Добра предпоставка на района с град Варна е и възможността за подготвяне на добре обучени и специализирани кадри в областта на туризма, както и осигуряване на съвместни дейности с литературни, театрални, научни, спортни и фестивални формации.
Изготвил: доц. д-р Гергана Славова-Стефанова