МИГ Аврен-Белослав
09.05.2025
09.05.2025
МИГ Аврен-Белослав
Концепциите за „кръгова икономика“ и „зелена икономика“ се оформят през 70-80-те години на 20 век.
Насочени са към преосмисляне на индустриалните процеси на база на идеите за индустриална екология и индустриален метаболизъм (симбиоза).
Зелената икономика, и в частност кръговата икономика, търсят баланса между икономическия растеж, социалното развитите и здравето на околната среда.
Проблемът е в прилагането им, защото подлагат на натиск действащите парадигми, а оттам възниква и предизвикателството за системни промени в управлението, приоритетите на ценностите и моделите на консумация.
Кръговата икономика е алтернатива на традиционната линейна икономика (произведи, използвай, изхвърли). В нея запазваме ресурсите в употреба, колкото е възможно по-дълго. Извличаме максималната стойност от тях по време на употреба. След това възстановяваме и регенерираме продукти и материали в края на всеки експлоатационен живот.
С две думи – затваряне на цикъла.
Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите.
На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти.
С цел да има минимален принос и минимално производство на системни „отпадъци“. / Повече информация по темата/
Това включва система за постигане на оптимизиране на ресурсните потоци в организационната верига на доставки и удължаване живота на продуктите.
Възможно е рециклирането им, използването им с друга функция, в друга индустриална верига, а за някои видове продукти – биоразграждането им.
Кръговата икономика въвежда на практика вече широко използваната „йерархия на отпадъците“.
Предвижда зелен растеж чрез базирани на природата решения и инвестиции, посветени на насърчаване на възстановяването, опазването и устойчивото управление на природния капитал чрез социално включване.
Моделът на зелената икономика се стреми към по-балансиран портфейл от инвестиции в социалния, човешкия, природния и финансовия капитал, което отговаря и на целите на концепцията за устойчиво развитие. Това логично води до признаване на значението на пазарните механизми, но те не се разглеждат като единственото или най-доброто решение за всички проблеми. Взема се под внимание и се използва производствената сила на природния капитал, особено в разработването на решения за тази част от населението, чийто поминък до голяма степен зависи от достъпа и качеството на природния капитал и които най-често са най-бедната прослойка в обществото.
Зелената икономика е алтернативна визия за икономически растеж и развитие. Тя цели да даде решения на икономическите и климатичните проблеми, пред които е поставено човечеството. Зелената икономика се основава на преход от дългогодишните модели на производство и консумация с високи нива на въглеродни емисии, които вредят на човешките общества и екосистемите, към устойчиви модели на производство с нулеви въглеродни емисии. Международната търговска камара определя зелената икономика като модел, при който икономическият растеж и отговорността към природата вървят ръка за ръка и са взаимно зависими.
Принципите на прехода към зелена икономика са установени в основни международни споразумения за справяне с климатичните промени. Парижкото споразумение, подписано от 195 държави през 2015 г., поставя целите за намаляване на глобалното затопляне и ограничаване на емисиите от парникови газове. „Програмата за устойчиво развитие 2030“ на ООН, както и инициативата Глобален договор на ООН, визират развитието на устойчиви икономики, при които основна е грижата за околната среда и хората. От основно значение е преходът към устойчиви икономически модели да бъде направляван от принципите на защита и зачитане на правата на човека.
Основната цел, заложена в Парижкото споразумение, е до 2050 г. градусите на глобалното затопляне да бъдат ограничени под 2° спрямо нивата преди индустриалната революция. Задържането им до 1.5° значително би намалило броя на хората, застрашени от климатични бедствия и бедност.
Зелената икономика несъмнено е водещата тенденция в световната икономика и се превръща във водеща сила и за България. Съчетавайки иновации, технологичен напредък и отговорност към природата, зелената икономика предлага не само по-чиста и здравословна среда, но и стимулира икономическия растеж.
Инвестирането във възобновяема енергия, енергийна ефективност и иновативни зелени технологии се превръща в основен стълб на зелената икономика. България разполага с обширен потенциал за вятърна и слънчева енергия, което прави страната невероятно привлекателна за инвеститорите в този сектор. С интегриране на зелени инфраструктури и разработване на екологични проекти, България създава благоприятна среда за устойчив растеж.
Въпреки потенциала, инвестирането в зеления бизнес и зелени технологии не е лишено от предизвикателства. Регулации, технологични иновации и конкуренция изискват внимателно планиране и стратегически подход. Освен това, образованието и осведомеността играят важна роля във внедряването на зелените практики както в бизнеса, така и в обществото.
Зелената икономика предоставя на предприятията възможност да съчетаят икономически успех със социална отговорност и опазване на околната среда. Развитието на зелена икономика не само подобрява екологичния ефект и устойчивостта на бизнесите, но и създава нови възможности за иновации, конкурентно предимство и растеж. Вотът на съвременните потребители за продукти и услуги, които са екологично отговорни, прави инвестирането в зелени практики все по-привлекателно. Ето как предприятията могат да развиват зелена икономика:
Съчетавайки тези практики, предприятията могат да променят своя бизнес модел и да станат двигатели на зелената икономика, като в същото време допринасят за опазване на околната среда и устойчивостта на обществото.
Бъдещето на България зависи от това как ще се ангажираме с тази важна и насочена към бъдещето тема.
Най-зелените компании в България: https://green.b2bmedia.bg/
С развитието на съвременната икономика и нарастващото осъзнаване за климатичните промени, така наречените “зелени работни места” се утвърждават като ключова част от устойчивото развитие.
Тези работни позиции не само помагат за опазването на околната среда, но и създават нови възможности за икономически растеж.
Какво представляват „зелените“ работни места?
Зелени работни места – това са позиции, които пряко или косвено допринасят за опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси. Те играят важна роля в прехода към икономика с ниски емисии и ефективно управление на ресурсите. Тези позиции могат да се срещнат в широк спектър от сектори като енергетика, строителство, управление на отпадъци, земеделие и природозащита.
Зелените работни места имат следните основни характеристики:
❖ Намаляване на емисиите: Те са фокусирани върху дейности, които намаляват парниковите газове. Например, работни места, свързани с възобновяемата енергия – соларни панели, вятърни турбини и водна енергия.
❖ Ефективност в управлението на ресурсите: Тези позиции са насочени към минимизиране на отпадъците и ефективно използване на водата и другите природни ресурси.
❖ Опазване на биологичното разнообразие: Работни места, които се грижат за природозащитни проекти, като опазване на редки видове и възстановяване на екосистеми.
❖ Рециклиране и управление на отпадъците: Позиции, които се занимават с обработка и намаляване на отпадъците, както и с разработване на устойчиви практики за рециклиране.
❖ Екологично строителство и зелена инфраструктура: Позиции, които включват проектиране и изграждане на устойчиви сгради и инфраструктури, използвайки екологични материали и енергийно ефективни технологии.
Основната цел на зелените работни места е да намалят вредното въздействие върху околната среда и да насърчат устойчивото използване на ресурсите. В същото време, тези позиции създават икономически възможности и подобряват качеството на живот, като играят критична роля в борбата с климатичните промени. Зелените работни места са не само възможност за професионална реализация, но и ангажимент към бъдещето на планетата.
Ползи от Внедряването на Зелени Работни места в Организацията:
Зелените модели на организация на труд не само помагат за намаляване на въглеродния отпечатък, но също така подобряват ефективността и конкурентоспособността на фирмата. Ето някои от основните ползи:
❖ Подобряване на репутацията:
Клиентите и партньорите оценяват усилията за опазване на околната среда и предпочитат да работят с компании, които се грижат за устойчивостта.
❖ Повишаване на продуктивността:
Зелените практики насърчават по-ефективно използване на ресурсите и намаляват загубите, което води до по-висока продуктивност.
❖ Съответствие с екологичните регулации:
Внедряването на зелени модели спомага за съответствие със законодателните изисквания, което намалява риска от санкции.
❖ Намаляване на разходите:
По-ефективното управление на ресурсите означава и по-малко разходи за енергия и материали.
Зелените работни места са неотменна част от бъдещето на устойчивата икономика и имат важна роля в намаляването на екологичния отпечатък.
Те предлагат възможности за развитие, които са съобразени както с нуждите на бизнеса, така и с необходимостта за опазване на околната среда.