Уеб-базираната платформа е създадена по проект за сътрудничество „Интелигентни селски територии“ и позволява двустранна комуникация между местни инициативни групи в България и крайни потребители, предоставяйки информация за минали, текущи и предстоящи проекти, форуми и събития, както и ресурси от знания за интелигентни решения в сферата на земеделието, предприемачеството и обществената среда за живот в селските райони.

Целта на платформата е да информира посетителите за иновативни модели, които биха могли да бъдат приложени в техния бизнес или бит, позволявайки им да вземат участие в дискусии (под формата на коментари), да изпращат предложения и мнения и да гласуват за определени публикации (посредством бутони “харесвам” и “не харесвам”).

Платформата позволява лесен и защитен достъп до информация, възможности за непрекъснато обновяване на информацията и следва най-съвременните стандартни при уеб дизайна.

Определение за „интелигентни селища“

„Интелигентните селища“ са общности в селските райони, които използват иновативни решения за подобряване на тяхната устойчивост, като се основават на местните силни страни и възможности.

„Интелигентните селища“ прилагат подход на участие (партиципативен подход) за разработване и прилагане на стратегии за подобряване на техните икономически, социални и/или екологични условия и прилагат интелигентни решения (на основата на цифровите технологии, но и не само!)

„Интелигентните селища“ работят в сътрудничеството и си партнират с други общности и заинтересовани страни в селските и градските райони.

Общностите в селските райони могат да включват едно или няколко селища без ограничения по отношение на административните граници или броя на жителите (основава се на общностната идентичност).

Подход на участие

(партиципативен подход) означава активно участие на местната общност в изготвянето и вземането на решения по отношение на стратегиите за развитие на „интелигентните селища“.

Цифровите технологии включват информационни и комуникационни технологии, експлоатация на големи информационни масиви или иновации, свързани с използването на „интернет на нещата“.

Цифровите технологии са лост, който осигурява възможности на „интелигентните селища“ да стават по-активни, да използват по-добре ресурсите си и да подобрят привлекателността на селските райони и качеството на живот на жителите на селските райони.

Използването на цифрови технологии не е предварително условие за превръщането на едно селище в интелигентно такова (но високоскоростният широколентов достъп улеснява прилагането на цифровите решения).

Стратегиите за развитие на „интелигентните селища“ отговарят на предизвикателствата и нуждите на тяхната територия, като развиват местните силни страни и капитал.

Стратегиите могат да имат за цел:

• подобряване на достъпа до услуги (в различни области като здравеопазване, обучение или транспорт),
• повишаване на бизнес възможностите и създаване на работни места,
• развитието на къси вериги за доставки на храни,
• използване на възобновяемите енергии,
• развитие на кръгова икономика,
• по-добра експлоатация на природните ресурси за адаптиране към изменението на климата
• опазване на околната среда и биологичното разнообразие,
• по-добра валоризация на културното наследство за по-голямо туристическа привлекателност и т.н.

Тъй като до момента в ЕС

(особено в България!) „интелигентните селища“ са нещо ново и няма конкретно определение за тях (има работно определение от един пилотен проект на европейско ниво, който можете на намерите в прикрепената презентация), нека да приемем най-общо интелигентните селища като:

• едно или няколко групи села и/или малък град в селски райони, които се адаптират „интелигентно“ към предизвикателствата и проблемите пред тяхното функциониране в различни области на основата на активно съучастие на представители на общност от хора,
• разработване и прилагане на иновативни решения (използвайки иновативни цифрови или други технологични решение)
• социални иновации като създаване на нови социални отношения, форми на нови сътрудничества и/или водещи до нови социални и икономически практики